Приятели, вижте сега… много го мислихме, но няма как така да стане. Влезеш ли в сайт на някоя банда, винаги си засипван от мъдри слова и философски думи за това как музикантите се борят за еди какво си, какви традиции следват или не следват, колко са автентични, колко много фенове имат и т.н. Там е работата, че това няма как да стане с The Case. Близки приятели сме от хлапета, започнали сме да свирим надъхано в ученически групи, но музикалните ни вкусове са толкова разнообразни, колкото и емоции може да изпита човек. Понякога имаме нужда да покрещим – крещим! Друг път е време да се отпуснем с по-лежерни реге тонове… в следващия момент политаме с бързи пънк и ска ритми. Музиката на The Case напомня на голям куфар, който стягаме за дълъг и вълнуващ път. В него човек може да открие всичко, от което има нужда по време на пътешествие. Тъй като не можем да си напаснем вкусовете решихме, че няма какво да се мъчим – свирим така както ни текне, без да замисляме твърде много за лоялност към стилове и традиции.  Опитваме се да не засукваме много идеите си, само толкова-колкото човек да си затананика, потанцува и усмихне… повече не ни е нужно. А на вас?

Алекс – китари, звук и желязна логика

 

Ел – оу, какъв глас, каква душичка!? Наздраве!

Дицата – ударни, рога и ентусиазъм

Дельо – китари, вокални изблици и творчески тласъци

 

the case 102 (15)

Яшо – бас, бяс, смях и здрави зъби